Запояване

Запояване

Припои. В домашни условия за спояване най-често се използват меки калаено-оловни припои, които се топят при температури, по- ниски от 400° С. Тези припои се продават
обикновено във вид на пръчки, а за запояване на малки детайли (най-често за радиотехнически и електротехнически цели) се използва т. нар. тинол - кух тел от припой с диаметър от 1 до 5 мм, в чиято кухина има колофон. Спойките от меки припои имат малка здравина и могат да се използват само там, където натоварването е малко.
Поялници. В зависимост от големината и вида на свързваните детайли запояването се извършва с различни по мощност електрически поялници. За запояване на електронни елементи (транзистори, диоди, кондензатори и т. н.) се използват поялници с мощност 30-40 вата. Запояването на по-големи детайли става с поялници с мощност 25, 50 и 100 вата, захранвани с мрежово напрежение (220 В). За големи предмети трябва да се използва поялник с мощност 250 Вт. Удобен за запояване на малки предмети е и индукционният поялник, който се нагрява много бързо (2-3 секунди).
Поялникът трябва да има правилно заострена, равна, чиста и добре калайдисана човка. Образувалите се окиси по нея се почистват, като нагорещената човка се отрива от време на време в парче нишадър. С така почистената човка се разтопява малко припой, след което тя се разтърква върху нишадъра или върху чамова дъсчица, докато цялата й повърхност се калайдиса. Замърсената и некалайдисана човка не може да задържа стопения припой, а освен това замърсяванията затрудняват предаването на топлината от човката към запоявания предмет. Стопеният припой има свойството да разтваря медта и при продължителна употреба по човката се появяват язвички. В такъв случай тя трябва да се изпили, за да се възстанови първоначалната си форма, а след това отново да се калайдиса.
Флюсове. Главната трудност при запояването е отстраняването на окисите от спояваните метални повърхности, които пречат на сцеплението им с разтопения припой. За тази цел се използват различни течни или пастообразни вещества, наречени флюсове. Сега се продават много ефикасни пасти-флюсове. Трябва обаче да се знае, че различните метали изискват за почистването си различни флюсове.
При запояване на мед и медни сплави най-често като флюс се използва колофон. Може да се приготви и течен флюс, като колофонът се разтвори в чист етилов спирт или в спирт за горене в съотношение 1 :3. Ценно качество на колофона е, че той не разяжда метала и затова не е необходимо направената спойка да се промива с вода. Както вече бе казано, много удобен за работа е тинолът, който съдържа в себе си флюс (колофон). Трябва обаче да се има предвид, че колофонът е слабо активен и не може да отстрани съществуващите окиси по повърхността на детайлите, а само предотвратява образуването на нови по време на спояването. Ето защо повърхностите, които ще се спояват, трябва предварително да се почистят механично.
При спояване на стоманени, медни и поцинковани детайли за флюс се използва цинков хлорид. Този флюс се приготовя, като в шишенце със солна киселина се пускат малки парченца цинк, докато разтворът престане да кипи и на дъното останат няколко парченца неразтворен цинк. Много подходяща е и пастата, приготвена от 80% вазелин, 15 % колофон и 5% цинков хлорид. След използване на течен цинков хлорид спойката трябва да се измие с гореща вода, а след използване на паста - най-напред с бензин и след това с гореща вода.
При спояване на стомана и медни сплави като флюс успешно може да се използва и таблетка аспирин. При нагряване аспиринът отделя остра, неприятна миризма. Когато се споява по-голяма повърхност, върху нея се посипва аспирин на прах. При спояване на проводници удобно е краищата им да се притиснат с човката на поялника върху таблетката и така да се калайдисат.
Техника на спояването. Повърхностите, които ще се спояват, се почистват с шкурка, или нож до получаване на метален блясък. Правилно е те най-напред да се калайдисат и след това да се спояват. Това се извършва, като мястото на спойката се намокря, намазва или поръсва с флюс и плоската част на добре загряната човка се притиска плътно към повърхността, която трябва да се калайдиса. Щом мястото се нагрее достатъчно, поставя се припой, който, след като се разтопи, се разнася равномерно по цялата споявана повърхност. Ако останат некалайдисани места, те трябва да се почистят повторно и тогава да се калайдисат.
Калайдисаните повърхности се притискат една към друга и се запояват, като се добавя подходящо количество припой. За да стане спойката достатъчно здрава, предметите трябва да се притиснат добре помежду си, така че разстоянието между тях да бъде възможно най-малко, и да се държат неподвижно докато спойката изстине.
Подобни теми: Ремонт на брави за врати |
ДОМАШЕН МАЙСТОР | ТРЪБОПРОВОДИ | contact: онлайн форма за КОНТАКТ