Общи положения при заваряването на метални детайли

Общи положения при заваряването на метални детайли

При съвременната техника заваряването е основният начин за съединяване на металните детайли. Със заварка се съединяват и детайли от пластмаса: винипласт, твърд поливинилхлорид (PVC) и др.
Заваряването има следните предимства пред другите начини за съединяване: увеличава якостта и плътността на съединението, не изисква обслужване и ремонт, осигурява безопасност за експлоатационния персонал.
Освен за съединяване на тръбите заваряването намира широко приложение за изработване на фасонни тръбни части, съдове, опори, окачвания и конструкции.
При монтажа на метални детайли се прилагат електродъгова и газова заварка.
Електродъговата заварка (наричана за краткост електрозаварка) има значително по широко приложение от газовата. Принципът й е следният. Между метала на предметите, които се заваряват, и метала на специална пръчка, наречен електрод, се образува волтова дъга. От високата температура (над 5000 градуса по Целзий) краищата на заваряваните предмети се разтопяват, между тях попада разтопен метал от електрода, съединява ги и се образува шев.
Електродъговата заварка се прилага за съединяване на тръби и други съоръжения с дебелина на стените от 3 мм нагоре. Извършва се с помощта на постоянен или променлив ток.
Постоянният ток дава по-устойчива дъга и не изисква електроди с дебела обмазка. За него обаче са необходими скъпи токоизправителни машини, които при работа изразходват два пъти повече електрическа енергия от апаратите за променлив ток,
а при празен ход 10 пъти повече. Освен това тези машини са по-тежки и по-лесно се повреждат.
Недостатъкът на променливия ток се състои в това, че дава по-неустойчива дъга, която изобщо не може да се възбуди при голи метални електроди и изисква дебелообмазни електроди. Главното предимство на променливия ток е, че се получава в прости и евтини трансформаторни апарати, които лесно се пренасят по монтажната площадка и затова те имат най-широко приложение.
Газовата заварка се извършва с кислород и газ (обикновено ацетилен). При изгарянето на ацетилена в струя кислород се получава висока температура. Образуваният пламък се насочва посредством специална горелка към краищата на заваряваните предмети, където се подава и тел за добавъчен материал, разтопява ги и образува шев.
Газовата заварка се използува за съединяване на тръби и ламарини с дебелина нормално до 4 мм и рядко до 10 мм. Обикновено металическите конструкции се съединяват само с електрозаварка, защото газовата заварка ги деформира.
Електрозаварката има значителни предимства пред газовата заварка. За нея е необходима само електрическа енергия, каквато обикновено има на всяка монтажна площадка, докато за газовата заварка е необходим кислород, който се пренася трудно в тежки стоманени бутилки и често пъти на големи разстояния.
Апаратите, в които се произвежда ацетилен, са взривоопасни, което налага да се поставят настрани от работните места и да им се осигурява специално обслужване.
Електрозаварката нагрява по-малка площ от заварявания предмет. С това се намалява деформирането на материала, което се получава през време на заваряването, и напреженията, които остават след това, са по-малки, отколкото при газовата заварка.
Електрозаварката дава по-здрав и по-пластичен шев и е по-икономична. Не се прилага само при тънкостенни тръби, защото прегаря материала и не може да се получи плътен шев. Газовата заварка има това предимство, че може да се извършва в тесни и неудобни места, където не може да се прави електрозаварка.
Цветните метали се заваряват чрез газова заварка. Нормално чугунени тръби и други части не се съединяват посредством заварка, защото не може да се осигури необходимата здравина и плътност.

Подобни теми: Апарати и инструменти за електродъгово заваряване | Апарати и инструменти за газово заваряване | Рязане на метали с горелка |
ДОМАШЕН МАЙСТОР | ТРЪБОПРОВОДИ | contact: онлайн форма за КОНТАКТ